Социо-политическото разглеждане на въпросите на образователната политика представлява особен интерес, отразявайки икономически, политически и културни различия в последователни преходи на адаптации - пренастройки, но и анулирания.

Въпросът за образователната реформа 1963-1965 година се определи с позоваване на ценностни генерализации, намалявайки еволюционния ход на системните изисквания, институционалните де-диференциации, символичните взаимодействия на групите за натиск.

Социологическият анализ, който провеждаме, предприема ново съчетание на факти, които се развиват и определят теоретични модели и институционални функции. Акцентът е поставен върху макро-нивото на шестдесетте години, за да се отразят "скритите" конструкции в символично и практическо течливо поле на трансформации.

Социологическият подход ни дава възможност да се фокусираме върху активираните социални и политически процеси с рефокусиране и в образователната общност, на трансформацията на образователните символични структури.

Исторически събития, образователно законодателство, по-широки политически практики на артикулиране на образователната реч, се разглеждат като конвенционални конструкции в стабилизирането, може би, на нови концепции за образователната култура.

Образователната политика 1963-1965 година се изследва от системна перспектива, като в същото време се акцентира на интерактивността на образователната общност и взаимодействията, които характеризират речта за образованието.

Както изглежда, "малката история" на образователната политика 1963-1965 година се противопоставя на опростителни редукционистки обяснения, тъй като се вписва в "голямата история" на шестдесетте години, в скритите кодове, окултните предразположения и в крехкия, течлив исторически времеви контекст.