„Не искам да те правя на сила баща на дете...“ Лицето й загрижено, завършеността на жената, радостта от сътворението, една болка за нея. „Какво ще ми подариш, ако ти кажа нещо приятно? Не съм бременна, настъпи ми цикъл...“. Лъжа му беше казала отново, беше бременна... Защо? Каква цел имаше, може би искаше да го задържи?...

„Обичам те много повече, отколкото да те искам само за баща на дете... Реших да се разделя. Ти, ще ме ожениш ли?“ „Какво да те правя! Утре ти ще искаш любов, а аз ще искам тишина...“. „Черт вози! Какво те кара да мислиш, че само това имам на ума си? Защото ми харесва да играя с теб? Значи, какво съм аз, безчувствена?“

Това е смела, свежа, съвременна, странна любовна история, представена реалистично, но в същото време с романтично настроение, която не трябва да бъде четена от пуритани, с предразсъдъци, реакционери, лицемери и по-възрастни от седемдесет години.