Вътре в Църковното тяло, отделно място заема институцията на Църковните съветници или Епитропите, както са били наричани по-рано. Те са най-близките сътрудници на свещеника и придават смисъл на представителството на лаиците в Църковното управление.

Всъщност, те се избират не, за да получат човешка полза, тъй като мястото им е почетно и безвъзмездно, а за да носят една по-специална Кръст, този на отговорността за управлението и администрирането на Църковната клетка, наречена Паракия.

В съвременния ден, с многослойното развитие и сложността на отношенията, служението на Църковния съветник или Епитроп се различава от това, което е било по-рано. Трябва да бъде осъзната нарастващата отговорност, не само към обществото на гражданите. Отговорност, която не се изчерпва на духовно ниво, а се разширява на правно, морално и социално.

Всъщност в днешни дни, Църковният епитроп трябва да бъде постоянно готов да даде "отговор на всеки, който пита".