Статията в тома са продукт на работата на екип, който функционира колективно под формата на лаборатория и има за цел да развие Критичната интердисциплинарност с публикации на годишна база. Целта на екипа е да допринесе за провеждането на критичен диалог между различните области на знанието, който да доведе не само до обмен на идеи и методи, но и до преразглеждане на науките и техните връзки в нова организация и надзорна рамка, в която централният акцент ще бъде човекът.

Горепосоченото усилие не е нещо утопично, а належаща необходимост на съвременните условия. В епоха, която от много се счита, че е на границите на постмодернизма и където усещането, че преминаваме през обща културна криза, е станало общо място, е наложително да преоценим диалектиката между знанието и обществото и да укрепим реорганизацията на науките в посока на социалната проблематика.

Освен това е известно, че, въпреки обявленията за чистота и обективност на научното знание, то вече е подложено на силен политически натиск, за да служи на цели за сметка на човека: химически и биологични оръжия, технологии за контрол на личния живот и др. Интердисциплинарен поглед, който ще разглежда обективния свят в диалектическа зависимост с субекта на знанието, човека, неизбежно използва критичната рефлексия.

В същото време, той е длъжен да се доближи до перспективата на Другия и да надмине границите на нашата култура, за да придобие възможност за намеса в културните ни категории, с перспектива за еманципация на човека. Според горепосочената рамка, в която се предначертава усилието за критичната интердисциплинарност, произтича необходимостта от приоритет на проблема с методологията. Статиите от първата част на тома и проучването на полето на културните съпротиви от втората част целят да се доближат до този проблем.