Но случайността е цар и ни кара да изглеждаме смешни, каквото и да кажем, неподвижни където и да отидем, лъжци във всичко, в което вярваме, глупави колкото и да мислим. Действието, винаги бързо, нанася силен удар на теорията.

Преплетено с всичко това, което думите отказват да опишат. Вдигайки тежест, която не знам защо считам за моя, вероятно не биваше да приема тази роля, сега слушам план бета с стиснати устни и потни длани, с тревога на сигурността, че няма нищо...

„Излъганият мошеник“ и треската на отмъщението. Седем дни, пълни с дъжд. В Клиши, в Мутфарт, в Черната котка. Две акорди на вертикално пиано. Цинично ноар, което капе джаз.

[Отсечка от текста на задната корица на изданието]