Тукидид с неговите речи се обръща към читателите си, а не към слушателите на словата. Той представя ораторите, които изразяват идеи, които вероятно дори не са обмисляли, или, дори ако са ги обмисляли, не са ги изразили, да виждат събитията с ясни очи, дори и да не е било винаги така. И това е, защото Тукидид е този, който мисли и вижда по този начин.

Ораторите в речите не изразяват индивидуално мнение. В речите се търси сюжетът на историческите събития, причините и поводите, които ги предизвикват, мотивите и последствията им. Затова те се произнасят в критични моменти на историческото повествование. Ще намерим реч, където има нужда от обосновка.

Често в една реч Тукидид включва основните моменти на много речи, произнесени на различни места и от различни лица, за да представи в кондензирана форма факторите, които са довели до развитието на събитията, които разказва в една точка от произведението си.

Речите - които заемат повече от една пета от цялото му произведение (повече от 40) и приблизително една трета от тях се намират в първите 4 книги - ни дават истинския облик на великия историк. Те са кондензиране на мисли, чувства, разсъждения, психологически състояния на индивиди и цели обществата, които само Тукидид е могъл да синтезира с неговия собствен стил.

ЗИТРОС ТУКИДИД АРХАИЧНА ГРЪЦКА ЛИТЕРАТУРА