Произведението на Аристофан, вероятно благоприятствано от историческите условия, но и надарено с надисторическата жизненост на високото Изкуство, постепенно завладя –чрез отклонения, отстъпления, изкривявания, закъснения, избори и изключения, трансформации и припокриващи се аспекти– дълготрайно присъствие в гръцкото и световното съзнание, вътре и извън първоначалните езикови и културни граници.

Една част от този огромен, географски и времево, обхват на оцеляване, разпространение и възраждане на атинската комедия в културната и театрална сцена, от следкласическата древност до началото на третото постхристиянско хилядолетие, амбицира да покрие настоящата книга, търсейки основи, изтъквайки свързващи елементи и търсейки взаимовръзки и контраопори в тази сложна –„обитавана“ от минали опити и пречупвана през синхронни проекции– сграда на възприемането.

Търсенето на историческия път на многовековния старец от древността към съвременността се концентрира първоначално в полето на новогръцката театрална сцена, но включва в дневния ред и други, допълнителни „сцени на възприемане“: издания, преводи, адаптации, театрални творби, критически статии и изследвания, кино адаптации, други литературни произведения и други културни събития, самите социалнополитически и административно-организационни структури, които са насърчили или задействали театралните данни или искания.