Диалектологията, тоест изучаването на езиковата диференциация и промяна, или по-точно на диалектите, е един клон на лингвистиката, който започна да се развива преди около 130 години. Но в България тя все още не е развита по същество.

Какво е точно диалект, чиято наука за диалектологията има за обект? Традиционното разбиране, дори и сред българските лингвисти, е, че това е езикова форма, която говорят главно жители на селата, с нисък социален статус и без писмено наследство. Много често обаче диалект се счита за всяка езикова форма, която отклонява от 'правилния' стандартен език, с разбирането, че представлява вид езикова отклонение.

Както ще се види в различните раздели на книгата, това разбиране не може да бъде прието, тъй като няма никакви езикови критерии, за да се твърди, че един диалект е по-нисък от друг. Всекидневната реалност показва, че всеки говорител, в зависимост от условията на комуникация, използва един или повече диалекта. Тоест, е полидиалектен.

В България, макар че са публикувани, особено преди Втората световна война, много и значими изследвания както от български, така и от чуждестранни учени, диалектологията като наука не беше утвърдена и разбира се, не се разви. Затова написването на Въведение в съвременната диалектология беше необходимо. Тази необходимост се стреми да удовлетвори настоящата работа, надявайки се, че ще има продължители на усилията.