Велик носталгик на вечността, Фридрих Ницше, викаше към своята самота, към изгнанието, за да поиска убежище, далеч, много далеч от всяка истина. Рембо, това велико дете с удивени очи, се чувстваше връщащ се в изгнание, в робство, докато Бланшо виждаше в погледа на Евридика ослепителна светлина, чужда на всяко изгнание, на всяко робство...
Ценният принос на Музата е навсякъде присъстващ. Религиозната мистика се опитва да ни постави в символичното отвъд, докато Хомер, божественият, ни инициира в мирския, поетичния, символичния и митичния пространство едновременно. Ако искаме наистина да се доближим до реалността на изгнанието, трябва да разгледаме всички приноси на човешкия опит, на нашия собствен опит.
Там ще срещнем философския демон, истината на всички истини, която се занимава с тази тема и дори по емоционален начин. Това е близостта в разстоянието, безкрайното в пределното, погледът на вечността в времето, несказуемото в сказуемото чрез митове, символи, алегории и религиозни откровения, които разкриват дълбоката реалност на човека, въпреки изискванията на всяка ортодоксия.
Никос Макрис, роден в Астакос през 1947, е доктор по философия и писател. Той е публикувал, между другото, Основи на метафизиката на мистиката, Непосредствено и външност, Изучаване на смъртта, Философия на красотата, Мъдрост и философия, Вечна философия, Морал и логика. Той също така е автор на шест романа и е превел на гръцки няколко видни европейски философи.
Брой страници
87
Корица
Меко
Година на публикуване
2011
Издател
Dromon