Личните дневници на руския кинотворец, който с произведенията си се утвърди като най-великия режисьор на последните четиридесет години. Човек, който с начина си на живот и творчеството си разкриваше, че има универсално виждане за света и съществата, което го направи майстор в изразяването, по-добре от всеки друг, на неизразимото.

Личните му бележки, които съпругата му извади наяве след смъртта му (1986), разкриват човек, който почти ежедневно се бори с съдбата, съдба, която е несправедлива и нелепа, тъй като поетът на сънищата и красотата трябваше да се изправи срещу абсурда на съветския режим в началото, горчивия вкус на изгнание по-късно и болката от смъртта в края на краткия си живот.

В Мъченичеството читателят се сблъсква с един Тарковски, оголен от всички идеализации и канонизации, които са били извършвани от време на време. Среща тревожния и в същото време творчески начин на мислене и действие на режисьора, който стана "поет на образите".