Медея, Източна Тракия, октомври 1922 година. Всички говореха за война, но никой не искаше да повярва. Без да го знаят, жителите бяха заключени в вихъра на събития, които завинаги щяха да променят живота им.

Ермioniя и Ники планираха бъдещето си. Но всичко предстоеше скоро да се промени... „Идват четаците! Бързо, събирайте се!“– се чуха конниците онази вечер. Каравната на изкоренените започна в суматохата на нощта. Кава ла, Солун, Ксанти, Драма, първите градове, които ще ги посрещнат, за да подслонят в развалини останките от един цял живот.

Ермioniя и Ники ще бъдат поставени на изпитание. Всяка ще избере различен път. Ермioniя, в болничното легло, борейки се да остане жива, ще се опита да продължи напред, решавайки, че трябва да живее. Ники, от друга страна, няма да издържи на бедността и мизерията. Домът на Прелестта в Лададика ще й предложи всичко, което желае, срещу цената на собственото й тяло, но тя ще се опита да запази достойнството си.

Две жени, които се бориха да останат прави. Всяка по свой начин, всяка с любовта, която определяше различно стъпките й. Какво е правилно и какво е грешно? Щастието е мигове и зависи само от нас дали ще го намерим и дали ще го изживеем.