Процедурата по касационно обжалване, освен че има значително практическо значение, представлява и особен доктринален интерес, тъй като в нея се отразява цялостната кумулативна форма на наказателния процес.

Отделно място в съответната област заемат допълнителните основания за касационно обжалване, които на практическо ниво функционират като втори шанс. В настоящото произведение се анализират най-важните доктринални въпроси, които възникват, както и множество практически процесуални проблеми, появили се до днес в практиката на Върховния касационен съд.

Произведението се отличава с пълнотата на доктриналните подходи, богатите и напълно документирани критични анализи и акцента върху разрешаването на практически проблеми, като представлява полезен наръчник за съдията и адвоката на практика.

По-конкретно, монографията е разделена на четири глави. В първата глава се прави опит за исторически (§ 1) и сравнителен (§ 2) преглед на института на допълнителните основания за касационно обжалване. Следва теоретичният подход към законовото основание за въвеждането им (§ 3) и се определя тяхната правна същност (§ 4).

Във втората глава се изследва зависимостта на допълнителните основания от основното касационно обжалване. Контролът на основателността на допълнителните основания се извършва само ако Върховният касационен съд установи, че има допустимо касационно обжалване (§ 1) и поне едно конкретно основание (§ 2). Въпреки това, няма зависимост по отношение на съдържанието, със значението, че при наказателната касационна процедура не се изисква допълнителните основания да атакуват части от решението, вече отмянато или всячески свързано с вече представените с касационно обжалване (§ 3).

Третата глава е посветена на предпоставките и процедурата за поставяне на допълнителните основания за касационно обжалване. В тази глава се прави критичен анализ на множество съдебни позиции от нашия Касационен съд с цел поддържане на справедлив баланс между процесуалните позиции на касационното обжалване на обвиняемия от една страна и „касатацизирания“ представител на обвинението или прокурора от друга.

Накрая, в четвъртата глава на изследването се представя процедурата за разглеждане (§ 1), както и за „преразглеждане“ (§ 2) на допълнителните основания за касационно обжалване.