Похвалата на жените е анонимен народен стихотворение от края на 15-ти век, вероятно с критска произход, в римувани осемразмерни, ямбични или трохеични стихове. Публикувано е за първи път едва през 1905 година.

Стихотворението има антиженско и сатирично/примерно, понякога и грубо, съдържание и коментира нови културни данни от епохата си относно социалното положение на жените. То представя моралните недостатъци и неуместното поведение на девиците, женените жени и вдовиците, определяйки какво е подходящо и какво не, какво е прието и какво е забранено.

Въпреки че следва един разпространен риторичен похват на християнската и средновековната гръцка литература, този на `похвалата` (или `възхвалата`) и, най-вече, на `осъждането` на жените, с отдалечена генеалия в древногръцката и библейската литература, той основно диалектува със средновековната и ренесансова литература на Запада, доста добре позната в под контрола на Венеция Крит от времето му.

Изданието на доц. по неоелинска филология в А. П. Т. Х. Сотирия Стовракопулу е съпроводено от приложения, в които са антологизирани аналогични, тематични произведения на древногръцката и неоелинската литература.

`Похвалата на жените` е петата книга от поредицата на Института по неоелински изследвания `По-стари текстове на неоелинската литература`. Целта на поредицата е запознаването и опознаването на образованата, но неизискваща публичност с литературни текстове от по-стари периоди на неоелинската литература чрез практични, удобни и научно надеждни издания, които освобождават читателя от необходимостта да търси допълнителни помощни средства за разбиране на произведенията (речници, енциклопедии, специална библиография и т.н.).

Предшественик на поредицата бе томът `От късното Средновековие до 18-ти век. Въведение в по-старите текстове на неоелинската литература`, на Г. Кехагиоглу. В поредицата вече са публикувани томовете: `Лошо омъжената или Рима за стареца и момичето` (ред. A. van Gemert, в сътрудничество с I. Beijerman), `Катис и бонтикус` (ред. C. Luciani), `Птохолейон` (ред. Г. Кехагиоглу) и `Възможност на Константинопол` (ред. Еммануил Криарас, приложение Г. Кехагиоглу).

[Извадка от текста на задната обложка на изданието]