Два дни и нощи големите огньове все още горяха. Те подпалваха границите, чертаеха светъл път по тъмния път, който отне хиляди животи. По цялата гръцко-албанска граница, на най-високите върхове, войниците от подразделенията, които ги бяха заели и оставаха там, за да попречат на всяко възможно влизане на партизани, бяха запалили огромни огньове вече три дни. Това беше техният начин да почетат загиналите бойни другари, хилядите, които оставиха последния си дъх по дивите планини.
Първият огън беше запален вечерта след окончателната победа на армията, вечерта на 30 август 1949 г., на възвишението Каменик, от 3-та парашутна рота с загуби от 54% от хората си само за шест дни. Следващият огън беше запален час по-късно отсреща, на възвишението Батрас, оттам в Киафа, в Църно, в Порта Осман, в Слимница, в Алевица. На всяко възвишение един огън, по целия Грамос светла линия, точка по точка, сякаш цялата планинска верига беше шита с блестяща игла, подобна на меча на ангелите и сълзите. Огромните пламъци танцуваха три дни и нощи, искреха и изпълваха небето с проблясъци, приличаха на фойерверки, фойерверки на кървава и болезнена празничност.
