„Бедите на заемането: (За това, че не е нужно да се заема)“ принадлежат на „Нравствените“ на Плутарх. Особената жар, с която обикновено тихият и сдържан автор се отдава на критиката на явлението на необуздани заеми (от страна на длъжниците), както и на алчността и безжалостността на кредиторите, насочвайки срещу тях цялото си риторично оръжие, първоначално накара изследователите да поставят под съмнение автентичността на текста, а след това да го считат за младежко риторично упражнение, възприемайки пламъка му като „juvenilis ardor“.

По-новото изследване обаче вече е показало, че това е произведение на зрялост на Плутарх, а именно реч, написана най-рано през 92 г. от н.е., ако не и много по-късно. Вероятно е била произнесена в Атина, която, както и другите гръцки градове, страдала от последствията на свръхзадлъжняването пред местни, но най-вече чуждестранни, предимно италиански, кредитори и техните представители.

Плутарх, с голяма чувствителност, осветлява един изключително сериозен и многопластов проблем на времето си. В същото време успява, благодарение на непосредствеността, психологическата проницателност, (понякога черния) хумор и страстта си, да не остави безразличен дори читателя на нашите дни - напротив.