Два важни събития разтревожват човека от първото му появяване на Земята и продължават да го правят и днес: раждането и смъртта. Той се оглежда и осъзнава, че всичко има начало и край. Неговите деца се раждат и умират. Същото важи и за животните, растенията и звездите. Раждането и смъртта непрекъснато се редуват.

Той връща стрелката на времето назад и достига до нулевата точка, където мъж и жена раждат първите си деца. Но кой е родил тези двама? Той непрекъснато се замисля и умът му ражда Бог. Бог трябва да е съществувал винаги и никога не умира.

Накратко, той открива, че само земята, по която стъпва, т.е. Земята, и небесната вселена, която го покрива, небето, винаги са били там и не са повлияни от времето. Те ще бъдат неговите първи богове: небето - Уран - и земята - Гая.

Земният свят, който го заобикаля, е пример за това, че не може да си представи Бога по друг начин, освен като двойственост: мъжко и женско, мъж и жена: мъжкото е небето, а женското е земята.