Пападиамандис, Александрос (1851-1911). Един от най-великите - според много хора, най-великият - разказвачи в новогръцката литература.

Роден е и умира в Скиатос; син на свещеника папа-Адамантос - откъдето произлиза фамилията му - и братовчед по майчина линия на Ал. Моравидис.

Гимназиалното му обучение, завършващо в Пирея, е със значителни времеви пропуски поради финансовите затруднения на семейството и непокорния характер на Пападиамандис. Записал се е в Философския факултет, от който не е завършил, докато паралелно сам изучавал английски и френски, за да може да се изхранва от преводите си.

В Атина, известна е връзката му с малката църква на св. Елисей, където е пял с Ал. Моравидис. Започнал е като автор на исторически романи, но бързо преминал към разказа, жанр, който осиял.

Дълбоката религиозност, любовта към природата, обичаите и скиатоския диалект характеризират творчеството му.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]