Трагично, тясно свързано с общата ни съдба: «реалността», която ще преживеем, опитите, които ще придобием, четейки, не спират да имат за основа несъществуващия свят на книгата, която държим в ръцете си.

И желанието ни да навлезем дори и за малко в този свят не крие нищо друго освен нашата немощ да се противопоставим на самата ни съдба, дълбокото желание за невъзможното, дълбокия, но могъщ стремеж да надскочим ограничената в възможностите си реалност.

Изследвайки романа с документални основи (nonfiction novel), настоящото изследване се спира на това как истинският живот влияе на художествената литература и обратно; как реалността понякога прикрива и понякога повдига литературната си същност, как не литературният материал придобива художествено значение, как накрая свързването на литературата с екстралитературната реалност е нещо, което неизбежно ни касае всички.