"Апл Трис беше доста просторна къща, с няколко приятни вдлъбнатини и ъгли. Колко егоистични са хората... мислеше си госпожа Оливър. Никакво уважение към ближния. Този познат клишеизраз от миналото проблесна в ума ѝ. Беше го чувала толкова пъти от една гувернантка, една прислужница, баба си, две лели, майка си и още един-двама души."
„Извинете ме“, каза госпожа Оливър с висок и ясен глас.
Момчето и момичето се притиснаха още по-силно едно до друго и сякаш устните им залепнаха една за друга.
„Извинете ме“, повтори госпожа Оливър. „Ще ви притесня ли да мина? Искам да отворя тази врата.“
Двете деца се отдръпнаха неохотно и я погледнаха раздразнено. Госпожа Оливър влезе в стаята, затръшна вратата след себе си и пусна резето.
Вратата не прилягаше добре в касата си и гласовете отвън достигаха едва доловимо до ушите на госпожа Оливър.
„Стига вече“, чу се едно момчешко, доста пронизително гласче. „Не вижда ли, че не искаме никой да ни безпокои?“
