Влакът се готви да тръгне. Елени стои на прозореца и гледа навън. Тоест трябва да стои и да гледа. За първи път пътува с вагон-легло. Носи розова нощница с дантели. Купи я на разпродажба в супермаркета. Нейните избледняха след многократно пране в автоматичната пералня в квартала. Не можеш да пътуваш с вагон-легло с избледняла нощница! До нея стои Евгениос. Пижамата си е взел назаем от Манос, който е два пъти по-едър от него. Панталонът му е прибран отзад с безопасна игла от Елени, но сакото му виси жалко върху него.
– Не изглеждай толкова измъчен, съветва Елени. Трябва да си уплашен. Нещо се случва навън на перона и се опитваш да познаеш какво. Евгениос се ядосва: – Остави режисурата. По-добре погледни себе си с тази бонбонена нощница! Навън на прозореца на влака стои мъж с тъмен костюм, широкопола републиканска шапка и черни очила. Той е режисьорът. Кой знае защо се облича така. Влакът на ужаса. Суперпроизводство. В главните роли са четирима големи актьори и двеста петдесет статисти. Сред статистите: Елени, Евгениос, Панос, Ана и Стефанос. Осемдесет франка на ден и снимки поне за пет дни. Четиристотин франка! Никой от тях няма работна карта. Но третият режисьор, който е приятел на Стефанос, е уредил всичко. Той е левичар и знае всичко за Гърция. За диктатурата на „полковниците“, политическите бежанци, самоизгнаните. Дори и за много по-рано – окупацията и гражданската война.