Влакът се готви да тръгне. Елени стои до прозореца и гледа навън. Тоест трябва да стои и да гледа. За първи път пътува с вагон-легло. Носи розова нощница с дантели. Купи я на разпродажба в супермаркета. Нейните избледняха след многократно пране в автоматичната пералня в квартала. Не можеш да пътуваш с вагон-легло с избледняла нощница! До нея стои Евгениос. Пижамата си е взел назаем от Манос, който е два пъти по-голям от него. Панталонът му е прибран назад с безопасна игла от Елени, но сакото му виси жалко върху него.

– Не изглеждай толкова измъчен, съветва Елени. Трябва да си уплашен. Нещо се случва навън на перона и се опитваш да гадаеш. Евгениос се ядосва:

– Остави режисурата. По-добре погледни себе си с тази бонбонена нощница! Навън, пред прозореца на влака, стои мъж с тъмен костюм, широкопола републиканска шапка и черни очила. Той е режисьорът. Кой знае защо се облича така. Влакът на ужаса. Суперпродукция. Играят четирима големи актьори и двеста петдесет статисти. Сред статистите: Елени, Евгениос, Панос, Ана и Стефанос. Осемдесет франка на ден и снимки поне за пет дни. Четиристотин франка! Никой от тях няма работна карта.

Обаче го уреди третият режисьор, който е приятел на Стефанос. Той е левичар и знае всичко за Гърция. За диктатурата на „полковниците“, политическите бежанци, самоналожилите се в изгнание. Дори и за много по-рано – окупацията и гражданската война. Влакът на ужаса сцена – план – заснемане. Вагонът се люлее на място. Елени и Евгениос гледат уплашено Стефанос и Панос, които, вързани ръка за ръка с белезници, скачат от влака, за да избягат.