Поезията на Папаниколау е птицата, която ни удари стъклото и не го отворихме. Докато стиховете му, откраднати целувки, които не бяха дадени, и светкавици, са. Светкавици от един дъжд, който, в крайна сметка, беше предопределен да падне някъде другаде.

(Извадка от предговора на поета Георги Маркопулос)

Фанатик на една своеобразна, богата иконизация, със стихове, пълни с жизненост, където, парадоксално, два очевидно конфликтни света - реализъм и романтизъм, се комбинират изключително. Утопична комбинация, чиято по-дълбока референция, както и заключението, е вярата в абсолютната напразност на човешкото, упадъкът и смъртта.

(Извадка от предговора на автора Тома Коробини)