През 2004 година собственикът на Челси, милиардерът Роман Абрамович, имаше нужда от най-добрия мениджър, когото парите могат да купят, доказан шампион, за да спечели трофеите, които той изискваше от отбора си. Неговият избор беше, разбира се, неудържимият Жозе Моуриньо. Донесейки своята гигантска самоувереност и доказана репутация - без да споменаваме и малко елегантност - в Премиършипа, Моуриньо разби монопола, който Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер имаха върху най-важните награди в английския футбол.

Съчетавайки впечатляващите трансфери на Абрамович със своите подготовка и мотивационни умения, Моуриньо издигна Челси на висини, за които феновете им преди това само сънуваха, спечелвайки двойната корона в Премиършипа и Кърлинг Къпа. След като достави на Челси първата им национална титла в първенството след 50 години, Моуриньо не беше склонен да си почива на лаврите. През следващите две сезона той продължи да привлича най-добрите футболисти в света, като Ашли Коул и Майкъл Есиен засилиха редиците, и неизбежният успех дойде във формата на две поредни шампионски титли във втория сезон и потенциална двойна корона в третия. Не всичко беше гладко пътуване за самоназначения "Специален" на "Сините".