Тази книга беше написана в скоби. Докато напредвах във втория том на Метафизиката на красотата, коментирайки отците на Непропадналите, осъзнах, че говоря за християнство след четвърти век, чиято догматика получава печата си основно от стоическата и неоплатоническата мисъл.

Може би това християнство е гледало враждебно на гръцката философия, но усвояваше критично нейни инструменти, като разграничението между сетивното и интелектуалното, и неусетно се плъзгаше по пътя към своята спасителна доктрина. Именно затова настойчиво подчертавах развитието и прескачах откриващото събитие, все едно, че ставаше въпрос за идентични неща. Така се създаваше вакуум, който сега се опитвам да запълня с "Тайната на Исус", за да могат последващите филокалики монографии да бъдат поставени в собствен хоризонт на историята, а статичното отражение да бъде заменено от интерпретативната динамика.

[...] (от предговора на автора)