Има ли, наистина, дори сериозен повод да се тревожи? Не. Нищо не беше станало неестествено. Нямаше заплаха, която да го тежи. Беше абсурдно да губи самообладание и го знаеше толкова добре, че дори тук, сред празничната вечер, се опитваше да реагира.
Впрочем, не ставаше дума за тревога в абсолютния смисъл на думата и той би бил неспособен да каже в кой точно момент го е обхванало това безпокойство, това неразположение, резултати от една неясна несъразмерност. Сигурно не когато напусна Европа. Жозеф Тимер беше заминал по собствена воля, изпълнен с трепет и ентусиазъм.
Може би в момента, в който акостира в Либревил, при първия си контакт с Габон? Либревил и Габон, от старата епоха. От първите страници сцената изплува ясно. Дори се различава миризмата от тъгата на разлагащата се растителност, замайващата горещина на кафенето, където някои европейци играят на карти, пиейки Пермон.
Жозеф Тимер е тук едва от няколко седмици, но културата вече е само спомен. Когато научава, че един черен слуга, един "бой", е убит на две стъпки от хотела на Адел, не се притеснява особено. Защото Адел, не толкова млада, но обсебено чувствена, се събира с Тимер всяка нощ под воала на комарника. Тя е тази, която е убила, Тимер е сигурен.
Но в тази страна никой никога не казва, че белите убиват черни... Роман за упадъка и лудостта, това е едно от най-хубавите произведения на Жорж Симонен.
9 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
