Опитвайки се да интерпретира вечната неувереност на критиката спрямо творчеството на Достоевски, Г. Кифраиотис е на път да открие характеристиките на романовата му поетика, но и на извънлитературните ѝ корени.

В петте есета, които представя в тази книга, Кифраиотис прави опит за свързване на естетическите избори на Достоевски с неговото виждане за човека и света. Виждане, което се формира в резултат на страстния му диалог от една страна с западната мета-ренесансова концепция за човека и, от друга, с православната теология.