Мъртъв, принуден да възкръсне, за да изцери отчаянието на брат си, миньор, който се опитва да скрие самотата си в тъмен тунел, балсамиращ, който, обработвайки телата на мъртви животни, се опитва да състави химеричното тяло на любовта, лидер на трупа от чудовища, който търси благословията на забравени богове, македонски войник, който осъзнава, че пътят на завръщането винаги минава през Подземното царство.

Героите на Преработката са и разказвачите на собствената си история. Те не се изповядват, защото не търсят прошка. Говорът им е непосредствен и откровено искрен, не се обръща към никого освен към този познат чужд, техния собствен себе си. Това е говор, който като магическа формула се стреми да преработи реалността, да анулира разстоянията на времето, да помири чувството за непоправима загуба с нуждата от живот в задушаващото настояще. Дори когато не успява, трансформиращата му сила не отслабва. Защото зад различните му тоналности, всяка съмнение излиза истинската му същност: упорито призоваване на любовта.

„Папамаркос открива текста си в древногръцкото разбиране за другост, в проблема на отражението, в мъртвешките диалози, но и в източния въпрос за самото и другото. Така той преработва универсалния мит като архетипна основа на културата, в контекста на която започва дискусията за аза и Другия, природните и свръхестествените, живота и смъртта.

[...] Накрая, той преработва съвременния неоелински език, смесвайки многократните му нива, исторически и културни, с акцент върху взаимодействието на жанровете, от поезията и ритъма й в театъра и обратите му”.   Титика Димитрулия, Катиериани

„Става дума за силна, стабилна колекция разкази от Демостен Папамаркос, която носи нещо от разгневената безнадеждност на Мариос Хаккас, нещо от атмосферната тъма на Йоанис Скаримбас“.   Григорис Бекос, То Вима

„Изключителната (не мога да намеря друга дума) колекция разкази на Демостен Папамаркос съдържа 12 кратки разказа, които имат повече „сок“ от 12 романа на новогръцки писатели. [...] Разкази, които бързо пробягват времето и пространството като движещи се изображения на майсторско видеоклипче“.   Аги Атанасиядис, Либрофило