Роден съм през 1953 година в Солун. Израснах между Χарилао и Βулгари, до квартала, където е израснала и Зои Самара, жена на Цицаниса, и където за известно време е живял и композиторът. Все още ходя по същите места.

В един облачен неделен ден през 1993 година ми става обсесивна идея да вляза, за няколко страници, в душата на зетя на Василий Цицанис, Андреа Самара, с когото композиторът отваря през 1942 година узери на улица Павлос Мелас 22, в централната част на Солун - тогава не съществувах, за да бъда в тяхната компания: дни на германска окупация, съпротива, гражданска война, изтребление на евреите, глад и между всичко това Цицанис да пише най-добрите си песни.

Узери Цицанис работи точно в сърцето на бурята, против и едновременно извън нея, и продължава, след бягството на композитора в Атина през '46, да живее легендарно в съзнанието ми, в различни вариации. Историята, следователно, която следва, е толкова реална и толкова фантастична, колкото е и текето на Сидери и покрайнините на Парагвая на Цицанис - неговата собствена Парагвай...

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]