Тази книга представлява първа, но същевременно съществена запознанство с театъра (както посочва и подзаглавието), адресирана към „големи деца“ и „невинни възрастни“.

Чрез един въображаем диалог между възрастен („дядо“) и двама непълнолетни („внуците“), авторът намира възможността, обръщайки се към своите истински внуци, Персей и Идалия, да изложи по опростен, но научно валиден начин своите мисли за Въведение в Историята и Теорията на театъра, което представлява на второ ниво настоящата работа.