Когато започнах да пиша тази книга, чувах около себе си хора, които мигрират, защото не намират работа в нашата страна. Това ми създаде желанието да пътувам заедно с тях, да споделя пътя. Основно да разбера емоциите, които биха изпитали в "рая", където ще отидат. Така че, пътувах назад във времето, когато много хора напуснали за по-добър живот, кой знае дали наистина са го намерили;

Тази книга беше възможност за мен да спомена факта, че проблемите, нуждите, страховете, болките, радостите, тъгите не познават граници и затова мигрантите на днешния ден ще преживеят същото, което и тези от миналото. Моят герой, Янис, е млад мъж, който би могъл да емигрира днес. Той е напуснал тогава за по-добър живот, случайно го е намерил, разбира се, това не важи за всички, в крайна сметка това е книга.

Но му се е случило да изпита голямото благо на приятелството с друг човек, от друг народ, с друга религия, с друга култура и начин на мислене. Много неща ги разделят, но ежедневието, грижите и бурите на живота ги свързват. Моят герой е вкусил много, страдал е от своите грешки, усетил е емиграцията, самотата. Той се е изправил пред времето, което се е оказало неговият най-голям враг.

Янис забравя за себе си в ежедневието и прави всичко след събитието. Той не го иска, не го преследва, животът го избира и той го следва, не може да направи друго. Времето и Янис водят постоянна битка в цялата книга. Битка, която има само един победител - времето. То продължава да се бори и да се пита за многото и големи "въпроси на живота", за ненадейните "защо".

Разбира се, нямам отговори, не предлагам решения. Споделям с вас "защото" на моя герой и се чудя за идването в живота, за бягството, за любовта, за смъртта. Не искам да кажа нещо ново, нямам такова. Искам само да споделя с вас мисли и чувства, тревоги и неотговорени въпроси. Знам, че там навън сте много, които мислите като мен, и искам само да ви кажа, че сме си подобни, затова можем да споделяме нашите вълнения и болки, нашите мисли и самотии, нашите надежди и радости.