Сред широките слоеве на гражданите печели терен мнението, че смяната на двете партии на власт не предполага и промени от съществено значение в икономиката и надстройката.

Липсват силни идеологически и политически идентичности (с изключение на Лявото), докато е отстъпила всякаква историческа натовареност, която в миналото изграждаше разделения (Дясно-антидясно, консерватизъм-прогрес).

Мандатът, който дават гражданите, е без посока, периодът на благодат за правителствата е кратък, професионалистите в политиката предпочитат собствените си взаимни отношения, а не тези, които трябва да ги свързват с избирателите.

Партиите са се превърнали в "празни ризи", отказващи се от отговорностите за образованието и ръководството на обществото, ръководствата се движат без визия, без вдъхновение и слаби дори в управленското поле.

Изразът на Дън Сяопин, че цветът на котката е без значение, стига да хваща мишките, в случая на гръцкия персонал не важи.

Представата, която преобладава, е, че "котката" е помирила с "мишките".