Светофарът светна зелено и ревът на колите, мотоциклетите и тук-туците беше толкова силен, че Дим видя витрината на универсалния магазин Robertson да се тресе. После превозните средства потеглиха и
дългата червена копринена рокля на витрината изчезна след тях, в тъмнината. Тя взе такси. Нито автобус, който щеше да е пълен, нито някой ръждясал тук-тук; такси, с климатик и шофьор, който държеше устата си затворена. Тя облегна главата си
назад на възглавничката и се опита да се наслади на пътуването. Никакъв проблем. Един мотопед ги изпревари като луд и момичето на задната му седалка, което се държеше само за едно червено късораменно и беше с каска и визьор,
се обърна и ги погледна с празен поглед. Дръж се здраво, помисли си Дим. На булевард Рама IV шофьорът се мушна зад един дизелов камион, който бълваше дим толкова гъст и черен, че беше невъзможно да се види регистрационният му номер. Минавайки
през филтрите на климатика, димът стана студен и почти без мирис. Почти. Дим дискретно помаха с ръка, за да покаже раздразнението си, и шофьорът, след като погледна в огледалото, смени лентата. Никакъв проблем.
