Какви са произходите на образователните системи? Кои  принципи определят ≪дисциплините≫ и ≪граматиката на  училището≫? Как се очертават отношенията ≪власт-знание≫ в  сферата на образованието? Кои идеи оказаха влияние и формираха  педагогическия ≪дискурс≫ и образователните ≪практики≫? Каква  роля играе образованието в съвременните ≪икономики и  обществa на знанието≫? Как се определя съвременният контекст  на ≪уменията≫ на учениците и на ≪квалификациите≫ на  учителите? Кои са съвременните ≪дискурси≫ и ≪практики≫  които характеризират училището като ≪организация и като общност  на учене≫;

Горепосочените са някои от основните въпроси, които преминават  през главите на настоящата книга. Целта на авторите е да анализират прехода  от археологията на образованието до генеалогията на образователния  институт. В книгата се представят детайлно теории и политики,  които повлияват на формирането на педагогическия ≪дискурс≫ и на  образователните практики през 19-ти и 20-ти век.

Особено внимание се обръща на анализа на отношенията ≪власт-знание≫  в сферaта на образованието и на отношенията между педагогическия  ≪дискурс≫ и социалните практики. Изследват се влиянията  на ≪глобализацията≫ и на ≪обществото на знанието≫ върху  образователния институт. Анализират се съвременните ≪политики на  знанието≫, свързани с нови теории и процеси на учене,  с прехода от познание-центриран към ≪умения-центриран≫  модел на учене, с променящата се роля и с измененията в  квалификациите на учителите, с трансформацията на училището  в ≪организация и в общност на учене≫, с прехода от ≪дисциплинарни общества≫ към ≪общества на контрол≫ и с перспективата  за напълно образователно общество.