От кога и по какви причини започват систематично да се използват в писмения език езикови разновидности близки до разговорния вместо т.нар. „свещени“ езици (древногръцки, латински, библейски хебрейски)? Както в европейското, така и в гръцкоезичната среда, примери за употреба на „общ“ език в поезията и в административни документи има още от средновековния период. Въпреки това, писането на прозаични текстове на народен език се увеличава в края на 15-ти и началото на 16-ти век, в контекста на явлението, което е обозначено като „първа езикова революция“ в Европа. Всъщност, и в гръцкоезичната среда през този период, броят и жанровото разнообразие на прозаичните текстове на народен език, които циркулират в печатен или ръкописен вид, е без прецедент.

Томът цели да картографира за първи път явлението, събирайки и представяйки в 11 тематични категории 250 откъса от прозаични текстове, публикувани и непубликувани, които отразяват употребата на народния гръцки език през 16-ти век. В същото време, той се стреми да подчертае историко-културния контекст, авторските намерения, оригиналната и преведена продукция на творби на теологична и светска проза за една постоянно нарастваща гръцкоезична аудитория на читатели/слушатели, както и езиковите експерименти за оформянето на функционален писмен инструмент в съответствие с разговорните разновидности. Цялостният проект цели да допринесе за по-доброто изследване на относително непозната епоха, която обаче е изиграла важна роля за оформянето на народния език и литература.