"The Einstein Syndrome" е продължението на произведението "Late-Talking Children", в което Томас Соуел се утвърждава като водещ представител по темата. Докато много деца, които говорят късно, страдат от развойни разстройства или аутизъм, съществува специфична група, която е развойно нормална или дори доста интелигентна, но може да минат четири години, преди да започнат да говорят. Тези деца често се диагностицират погрешно като аутистични или с умствена изостаналост, грешка, която е особено трудна за родителите, които първо трябва да се тревожат за привидно осакатените си деца и след това да ги виждат да се включват в специални класове и терапевтични групи, където всички други деца очевидно са много различни.

Откакто Соуел се занимава с този въпрос в средата на 1990-те години, той си сътрудничи със Стивън Камарата от Университета Вандербилт, който е провел много по-широко и строго изследване на това явление в сравнение с анекдотите, споменати в "Late-Talking Children". Соуел вече може да разпознае специфичен синдром, група от общи симптоми и семейни характеристики, които отличават тези деца от другите, да свързва този синдром с други синдроми, да прави предположения за причините му и да описва как вероятно ще се развият децата с този синдром.

Страници: 232, Година на издаване: 1225, Размери: 13.1x13.1см