•Жанр: Фентъзи
•Тропи: от врагове до любовници, принуден брак, политика, предателство, змия в торбата
•Стр.: 364
•Поредица: The Folk of the Air
•Spice: 1/5️

Любим цитат
„Защото ти винаги ще ме унищожаваш.“ – Кардан

Джуд се опитва да стои кротко в света на хората, но как да успее, когато съпругът ѝ вече е кралят на феите, който, разбира се, я е заточил?
Кардан е затънал здраво, феите плетат интриги все едно е олимпийски спорт и, за капак на всичко, се появява проклятие, което ще „разбърка“ всичко!
Джуд трябва да спаси кралството, да се справи с предателства, да развали проклятия и — най-трудното от всичко — да овладее чувствата си към Кардан, без да го намушка (много). ️️

Политически игри, драма, магия, змии, крале, които правят глупости, и една главна героиня, която спасява всички, докато се опитва да разбере дали още е ядосана или влюбена.

И всичко добре, хора, всичко прекрасно дотук, но се борих със зъби и нокти да се задържа към нещо в тази книга и да не я изоставя.
Скучен и безинтересен стил, герои без никакъв особен анализ и сюжет, който се опитваше прекалено много да вплете политически интриги, но накрая просто остана едно нищо.

Светът, макар на места да се опитваше да бъде магичен и вълнуващ, за мен в крайна сметка беше прекалено многословен и без никаква причина.
Никаква искра, никаква страст, никаква химия — и не говоря само за романтичната, а изобщо между героите.
Плосък сюжет, който никога не ме доведе до кулминация, претоварена информация и „вкарване“ на герои, които в повечето случаи не даваха нищо на историята.
Честно казано, ако не бях толкова обсебена, щях да прескачам страници в тази книга без никакъв срам.
Sorry – not sorry –

Това е.
Не знам на кого бих я препоръчала…?
А! Може би на тези, които искат да изпаднат в reading slump? ?‍♀️

До следващото книжно предложение