В настоящата монография се изследва подробно и задълбочено новата форма на вещно обезпечение, „плаващо обезпечение“ по закон 2844/2000. Трудът представлява особен теоретичен, но преди всичко практически интерес. По-конкретно, в изследването се разглеждат всички теоретични и практически въпроси, които плавaщото обезпечение и неговото регулиране представят чрез съчетание на индукция и дедукция, за да се осигури хармоничното интегриране на новата правна конструкция в системата на вещното право.

Изследването е разделено на десет (10) параграфа. По-конкретно, в § 1 се съдържа Въведение, където се поставя и проблемът с липсата на книга за формална публичност на залога по чл. 1214 от Гражданския кодекс. В § 2 се дават определението на плаващото обезпечение, връзката му с фиктивния залог и англосаксонския floating charge, както и позицията на автора по методологически въпроси. В § 3 се прави дефиниране на плаващото обезпечение и сравнение с други форми на обезпечителни отношения. В § 4 се анализират основните принципи на вещното право (и вещното право като цяло), които ще служат като основна аргументация за разглеждането на плаващото обезпечение като вещно отношение/право от самото начало. В §§ 5-7 се анализира функционирането на плаващото обезпечение, в § 8 се изследват въпроси, свързани със задължителното изпълнение, а в § 9 се разглежда съдбата на плаващото обезпечение при фалит.

В последния параграф се формулират полезни изводи, представящи практически подходи и решения на критични възникващи въпроси.