„Порцелановите кукли“ е история, която започва от края и върви към началото. По този начин тя е създадена и в съзнанието на авторката.

Историята се развива в Русия и на малко парче от нея в влака на Транссибирската железница, където трима хора се срещат в ключов момент от живота си. Трима души, които бягат от нещо и съдбата или синхроността ги сближават.

Централният въпрос на тази история обаче се отнася до двойственостите и сложността на човешката природа. Светът се състои от двойствености. Така и вътре в нас съществуват бяло и черно, части от тях, за да бъдем ние сиви; не всички от нас, а някои от нас.

Така, следователно, от трите персонажа, които съществуват, се изследва вътрешният конфликт, любовта, загубите и влиянието, което социалните норми оказват в нас.

Персефона е централният герой, противоречив герой, чиято цел не е да бъде разбрана от другите като съществуване, а да бъде обичана; това, което всички ние искаме. Персефона, която както в митологията живее шест месеца на земята и шест в подземния свят, е символична фигура, която може да се каже, че носи несъвместимото и конфликтуващо в много или дори малко хора.