Мария Сузана Колокидис-Антонатакис (1935–2020) е най-известната гръцка архитектка от своето поколение, както в страната, така и извън нейните граници. Активното ѝ присъствие на архитектурната сцена в продължение на шест десетилетия, от завършването на обучението си в Националната Метрополитенска Политехника през 1959 г. до края на живота си през 2020 г., само по себе си е впечатляващо.

Въпреки това, повечето текстове от публичните ѝ изказвания и лекции през тези шест десетилетия на кариерата ѝ остават до днес непубликувани или труднозабележими. Балансирайки между препратките си към световете на философията и изящните изкуства, Антонатакис сама по себе си представлява въплъщение на дълбоката си вяра, че архитектурата е културно благо.

Текстовете ѝ се развиват около въпроси като: поетичната представа за построената среда на нашето ежедневие, значението на границите, движението и преходите в архитектурата, употребата на цветове в архитектурата и в града, театралността и обитаването, отношенията между време и пространство в архитектурата, декорацията и поетичния аспект на обектите от ежедневния живот, архитектурата на жилищните блокове и взаимовръзката на гръцкия град с мястото и природната среда.

Пишейки откровено за изкуството си, със своята характерна ерудиция и чувствителност, Антонатакис предлага на читателската публика ключовете, от които се нуждае, за да се научи да гледа с по-остро, критично око на пространството, в което живее и се движи всеки ден.