Трагично. Просто трагично. Как това е книга беше избрана за най-добра на годината от читателите на public, не мога да разбера. Основава се изцяло на шока, който предизвиква у читателя, за да прикрие всичките си недостатъци: недостатъчно развити герои, безброй грешки в полицейската процедура, безразлично до лошо писане на моменти, емоции, които се появяват от нищото. Единият полицай, който вече си е изградил име в службата, прекарва 90% от разпитите с свидетели, разговаряйки с бившата си приятелка, която се опитва да избягва (очевидно не знае, че може да блокира номер и във Viber), взима интервю от една Марта на 60 години с кестенява коса и когато колежката му казва, че търсят Марта П., 60-годишна кестенява, не се замисля дали не е същият човек, в една глава се чуди дали ще успее да забрави бившата си, а в следващата мисли, че това, което изпитва към новата много красива колежка, е нещо много силно и уникално. Героинята не разменя и дума, освен абсолютно необходимите за работата, с новия подинспектор, ядосва се, че я кара да чака постоянно, че ѝ е взел офиса, че го вижда постоянно на телефона вместо да слуша свидетелите, но изведнъж четем, че този мъж е изключение и различен от другите, на които не вярва. Съжалявам, как така? Как се стигна до това? Да не говорим, че полицаите първо разпитват чистача и съседите на двойката, а дни по-късно бащата на жертвата и съпруг на предполагаемата убийца! Освен това не са прочели личната карта на жената, която са арестували, за да разберат къде е родена и как се казват родителите ѝ. Какви са тези практики? Погребението на детето се случва в момента на ареста на майката, която изглежда е само няколко минути след падането на детето от балкона. Майката е арестувана без доказателства като виновна за убийство, преди да говорят със съседите за това кой друг е бил в къщата, но и без дори да се постави въпроса дали е било инцидент, въпреки че нито един съсед не е видял какво е станало и не е обвинил майката. Защо? Мисля, че гръцката полиция трябва да обмисли възможността да подаде жалба за това колко некомпетентна и несъгласувана я представят. В 2/3 от книгата всички обрати-изненади стават очевидни, симпатията на аутистичната героиня към жена, която по-рано се е опитала да ѝ извади очите, остава необяснима, но изключително удобна за сюжета, героите са дървени и без дълбочина, а писането понякога прекалено цветисто за криминален роман. Завърших я с усилие, надявайки се да видя в последния момент това, което толкова много читатели са видели, но напразно...

За първи път се запознахме със Стефанос Алексиадис чрез неговата специфична книга, "Викът"! Книга, която привлече интереса ни още от заглавието си! Първото нещо, което направихме, беше да потърсим какво е "Викът". И как една книга с такова заглавие може да бъде психологически трилър? Започнахме да я четем и за по-малко от седмица (с всичките ни задължения) успяхме да прочетем книгата и почувствахме "тъга", че свърши! Книга, която, като прочетеш задната корица, те кара да искаш да я вземеш в ръце и да се потопиш в нея, да прочетеш всяка дума и да я изживееш през очите на жена от аутистичния спектър! Как живееше тази жена по това време? Какво се случва? Психологически трилър с лесно писане, красиво настроение и толкова вълнуващ сюжет! Герои от съседство и персонажи, които можем да видим навсякъде около нас! Можеше да сме ние, роднина или нашият съсед! Нашите поздравления към Стефанос са малко в сравнение със създаването, което е написал! Ако не сте го прочели, време е да го направите, защото преди всичко трябва да подкрепяме нови и гръцки автори, толкова талантливи като Стефанос!

Знам писането на Стефанос. След като прочетох също толкова успешния "Крилати сандали", но сега с напълно различна тема, тъй като това е детективен роман. Както винаги, Стефанос те кара да създаваш образи в ума си, с простичко писане, но богато на лексика. Той те кара да живееш всеки момент. Искаш да четеш все повече и повече, докато стигнеш до края! Не можеш да го оставиш; искаш да преминеш направо към следващата глава. Той очертава всеки герой с грижа, отдаденост и чувствителност. Говори за спектъра на аутизма точно както трябва, без преувеличения. Показва любов, семейни и психологически проблеми, проблеми на работното място. Точката на гледна точка на всеки герой ти дава нещо различно всеки път. Без да давам спойлери, обрати има много и читателят никога не може да ги предвиди. Литерално те оставя с отворена уста, точно както остави и мен. Освен това, по магически начин, Крилатите сандали се свързват с Войната, въпреки че са две различни книги. Стефанос няма с какво да завижда на който и да е успешен автор там, дори с само две книги на сметката си. И той заслужава вниманието, възхищението и отдадеността на читателя. Той е тук, за да остане

Имах удоволствието и честта преди две години да бъда бета читател на "Оимоги", когато моят любим Стефанос Алексиадис току-що беше завършил написването на книгата. Ясно развълнуван и невероятно горд от него, започнах да я чета и я завърших само за няколко дни! Днес "Оимоги" е в ръцете на много читатели (продадени са над 5,000 копия до момента) и украсява витрините на книжарниците из цяла Гърция, подтиквайки тези, които не са я чели, да го направят незабавно!

Малко момче е намерено мъртво след падане от балкона на дома си. Главният заподозрян е майка му, жена с аутистичен спектър, което я прави лесна мишена за обвинение. Когато инспектор Теодосиу и сержант Вайос си сътрудничат, за да разкрият истината, много неща излизат наяве.

Защо се случи трагедията? Дали майката на Орест е отговорна за смъртта му? Модерен психологически трилър с съвременни герои и препратки към стереотипи и социални феномени, които нашето общество все още трябва да разреши. Социална изолация, домашно насилие, патриархат, развойни разстройства на аутизма и как аутистичните индивиди се третират от социалната си среда са част от тях.

"Oimogi" означава вик и е удар в стомаха на книга! Тя е интензивна, подривна и различна, написана с безупречно използване на гръцкия език от автора. Всяка страница "вика" и те предизвиква да четеш още малко, докато стигнеш до решението на мистерията. Кратките глави, комбинирани с редуващи се разкази на героите, създават бързо темпо, което увеличава тревожността на читателя.

Изключително пристрастяващ психологически трилър, който се чете с затаен дъх, пълен със социални въпроси, които заслужават обсъждане. Горещо го препоръчвам и нямам търпение за следващата книга на автора!