Незаменимо ръководство за мита за Едип, първата книга, която анализира дългата и разнообразна история на митa от древността до съвременността, като в същото време предлага валиден преглед на приемането му, което разглежда Едип както в изкуствата и музиката, така и в литературата.

Лоуел Едмъндс, емеритен професор по класически изследвания в Университета Рутгерс, вижда вариациите на мита като движеща сила зад неговата устойчивост във времето и популярност. Избягвайки да търси първоначална форма на мита, Едмъндс свързва промените в съдържанието на мита за Едип с промените в значението му, отхвърляйки идеята, че определена версия може да бъде разглеждана като официална.

След Зевс и Дионис, излиза третата книга от поредицата "Богове и герои на древния свят", която осветлява по нов начин много от най-важните същества, които са станали обекти на поклонение в класическата древност. "Едип" на Лоуел Едмъндс постига нещо, което нито едно друго произведение за конкретния мит не е постигнало. Тя анализира разнообразната история на мита от древността до днес и широкия спектър от средства, с които е била представяна, представлявайки незаменимо ръководство за мита за Едип.

Историята на Едип е пътувала по пътеките на историята с множество облекла и форми. Тази валидна студия от Лоуел Едмъндс разглежда вариациите на мита като движеща сила на дълголетието и популярността му. Избягвайки търсенето на първоначална форма на конкретния мит, той свързва промените в съдържанието с промените в значенията, като по този начин се дистанцира от схващането, че определена вариация на мита може да бъде определена като стандартна.

"Едип" на Едмъндс обхваща обширната история на мита, от най-ранния, предтрагичен Едип, до трагичната поезия на петия век преди Христа, и оттам до римските времена, Средновековието, Ренесанса и Просвещението, до Едип на деветнадесетия и двадесетия век. Илюстрирайки тази дълга история, книгата показва, от една страна, присъствието на известна непрекъснатост, а от друга страна, прекъсване, последвано от възраждане.

Представител на непрекъснатостта е Сенека, чийто Едип се обръща назад към древногръцките образци, по време на Средновековието той получава известна популярност, намира много последователи през Ренесанса и понякога продължава да се появява, както в адаптацията на Тед Хюз (1961). Обаче, както показва Едмъндс, европейското Средновековие бележи и впечатляващо прекъсване в традицията: почти хиляда години митът за Едип в древногръцката трагедия е забравен и няма да бъде отново открит до петнадесети и шестнайсети век. Оттогава нататък, "Едип цар" на Софокъл трябваше да стане нормата за мита за Едип.