В първата част Емил Громан пристига на Серифос, поемайки експлоатацията на мините на острова, които функционират периодично още от древността. През следващите години, с помощта и често по подтикване на Дракулис, той се превръща в тиранин на острова, тъй като работниците в мините зависят изцяло от надницата си и се съгласяват да работят за унизително ниско заплащане и при нечовешки условия. Когато Емил Громан умира, бизнесът поема синът му Георг, който е още по-безмилостен предприемач. Колкото повече работата и печалбите растат, толкова повече работниците са ощетени, работните часове се увеличават, а надниците се намаляват при всеки удобен случай. Най-сериозното обаче е, че Громан, за да намали разходите за експлоатация, намалява и мерките за безопасност в галериите. Това води до чести инциденти, обикновено с фатален край.
Дракулис, „дясната ръка“ на Громан, се жени за момиче от Серифос, която умира два дни след раждането. Малко по-късно отдава за експлоатация семейните ниви, които е получил като зестра, и така става причина да бъдат убедени и други собственици. Един по един започват да отдават и своите ниви срещу, в крайна сметка, едно работно място. Унизителните обещани дивиденти обаче никога не се изплащат на правоимащите. Съдбата така нарежда нещата, че се ражда любов между работника Персей Кономо, сина на Катеринета, прислужницата на Громан, и Андромеда, дъщерята на Дракулис Андреаку. Дракулис, разбира се, има големи амбиции за дъщеря си и се опитва да я омъжи за Георг, въпреки голямата разлика във възрастта.
