В класическата древност е имало силен интерес към некромантията – консултирането на мъртвите за пророчества. Хората са можели да търсят знания от мъртвите, спящи в гробове, посещаващи оракули и опитващи се да възкресят трупове и черепи. Простирайки се в много от страните, където процъфтявали гръцките и римските цивилизации, включително Египет, от гръцкия архаичен период до късната римска империя, тази книга е първото цялостно изследване на темата, публикувано на който и да е език. Даниел Огдън изследва местата, представленията и техниките на некромантията, както и причините, които водели хората към нея. Той разглежда пещерните места на оракулите на мъртвите в Хераклея Понтика и Тенарос, както и оракулите в Ахерон и Авърнус, които вероятно са включвали крайбрежни места. Той твърди, че оракулът на Ахерон е дълго време погрешно разбран и детайлно разглежда традициите, свързани с всяко място.

Читателите срещат персонала на древната некромантия: призраци, зомбита, най-ранните вампири, медиуми, магьосници, шамани, персийски магьосници, халдейци, египтяни, римски императори и вещици от Кирка до Медия. Огдън обяснява технологиите, използвани за да се призоват или възкресят мъртвите и да бъдат принудени да разкрият тайните си. Той завършва с разглеждането на древните вярвания относно призраците и тяхната мъдрост – вярвания, които основават и оправдават практиката на некромантията. Първа по рода си и изпълнена с информация, тази публикация ще бъде от централно значение за тези, които се интересуват от бързо развиващите се, вътрешно завладяващи и интелектуално възбуждащи теми за призраци и магия в древността.