Първата причина, която ме подтикна и продължава да ме подтиква да пиша малки текстове, като тези, включени в настоящото издание, е самоопределението. Пишейки, осъзнавам къде се намирам и разбирам пространствата, „геометрията“ на живота и преди всичко разстоянията, които имам от това, което обичам, и от това, което носталгично желая.

Но много са нещата, които носталгично желая и може би те определят мен повече от онези, които притежавам. Носталгията, като пътеводител на съществуването, става енергия, която първо движи сърцето, а впоследствие ума и тялото да следват в преследването на утопията, наречена безкорыстна и чиста радост.

Носталгията очертава това, което бихме искали да станем, разкрива, като бледа следа, една идеална автопортретна версия на нас и може би затова тя е нашето най-дълбоко изповедание. Пиша за визии на радост, за моите любовни изкуства, за това, което възхвалявам и почитам, пиша предимно за това, което носталгично желая да достигна като душа, копнееща, като ум, мечтаещ и като тяло, което желае.

Тези текстове са просто шепоти на изморен и мечтателен пътешественик. Те са придружени от линейни литографии и рисунки, направени с мастило, което създавах от време на време по различни поводи или дори без никакъв повод, които също представляват като цяло паралелно на текстовете визуално дневник.