Марина четири цели години беше осъдила Клаус. Тя обаче успя да преодолее слабостта си, желаейки много да го види отново. И изведнъж чу признанието на Ангелики, което го оправдаваше. И сега гледаше с гореч, че всичката тази безнадеждност, разочарование, отчайване и болка бяха даровете на една ужасяваща илюзия... Даровете на един кошмар, който се събуди...

„В момента, в който угасваше луната“! „Бездна на душата на художника“ стана градината, в която бродеше героинята, за да извлече отново силата си. Следвайки стъпките ѝ, разкриваме заедно с нея тази сила, която прави едно същество да разпознава себе си, през формата на друг...

Магическата сила на изкуството на любовта на скулптора, който възхвалява, извисва, възражда и преобразява...