„Предизвикателството, с което ни сблъсква днес Маркс, е много по-сериозно от тези академични спорове за влиянията и иерархиите. Фактът, че една форма на тоталитарно господство използва марксизма, от който явно е произлязла, представлява безспорно най-тревожната категория, която някога е била повдигната срещу Маркс. И тази категория не може да бъде заглушена толкова лесно, колкото става с категории от подобен характер - срещу Ницше, Хегел, Лутер или Платон, които всички, подобно на много други, в определен момент бяха обвинени, че са предшественици на нацизма.

Стана модерно през последните години да се предполага непрекъсната линия между Маркс, Ленин и Сталин, обвинявайки по този начин Маркс, че е баща на тоталитарното господство. Много малко от тези, които приемат тази линия, изглежда осъзнават, че обвинението на Маркс в тоталитаризъм е равносилно на обвинение на самата Западна традиция, че неизбежно води до този монструозен нов вид управление. Всеки, който докосва Маркс, докосва традицията на западната мисъл.

Смятам, че може да се докаже, че линията от Аристотел до Маркс показва по-малко и не толкова значителни пукнатини, отколкото от Маркс до Сталин.“ Хана Арент