Антоний иска да внуши послание на оптимизъм и кураж на изпитваните талийци, за да издържат на бедствията, които изпитват. Може би е липсвал великият водач, който да ги изведе от трудната ситуация, както се е случило с Хераклий, Константин IV и Лъв III Исавър, и затова Антоний разчита само на образа на Божията Майка. Във всеки случай е сигурно, че той би искал да види империята отново да възстанови старата си слава и величие, а особено областта Тесалия и митрополията, която управлява, да дишат свободно.

От този кратък анализ на хвалебствения говор в чест на Пресвета Богородица неизбежно следва заключението, че Антоний е бил учен духовник. Той е познавал принципите и правилата на реторическото изкуство, оформени от древните и византийските реторически учители, бил е чел византийските хронисти, както сам признава в обширното си обръщение в епилога, което показва човек с познания в древната гръцка литература, а непрестанните му препратки към пасажи от Светото Писание, особено към Псалмите, го издигат като много способен теолог.

Следователно, е сигурно, че Антоний е оставил силен отпечатък в историята на Тесалия през късновизантийския период и се е изявил като достоен епископ, наследник на свети Ахилий.