Ева почувства как кръвта ѝ се качва на лицето и я гори от срам. Сигурно, ако кръстницата ѝ не беше претърпяла онзи инцидент преди три години, тя щеше да е готова сама да режисира такъв в този момент, с същите трагични последици. Никой никога не беше чул името ѝ до деня на сватбата ѝ, когато църквата беше пълна с нейни приятели. Почти можеше да види ироничните усмивки на някои от тях.
До Ева беше Михаил. На всяка сватба обикновено булката краде шоуто, но този младоженец успя да привлече вниманието с бляскавия си поглед, който преливаше от любов към момичето, което в този момент ставаше негова съпруга. Обърна се, погледна я и ѝ се усмихна. Тя му се стори най-красивата жена на света. Вече беше забравил раздразнението, което му беше причинило закъснението ѝ отвъд приемливото. Той я чакаше повече от три четвърти час на стълбите на църквата и когато, в момента, в който я целуваше, я попита защо е закъсняла толкова много, тя отговори раздразнено: „Не виждаш ли? Почти не дойдох! Тази глупава фризьорка си правеше каквото си иска!“
Кумата, зад тях, сменяше венците; скоро щеше да започне Танцът на Исаия, първите им стъпки в общия живот, който започваше. Михаил беше ходил на толкова много сватби и никога не беше успявал да следи нито една. Обикновено мъжете оставаха в двора на църквата, обсъждайки теми, несвързани с тайнството, докато жените винаги имаха материал за коментари вътре в църквата, тъй като имаше булка, роклите на роднините и още много други, предизвиквайки шум и раздразнение у свещеника. Но сега той беше там за първи път и дори беше главният герой на събитието. Трябваше да продължи, свещеникът вече вървеше напред с Евангелието в ръце. В ушите му долетя заповедта на майка му: „Внимавай да не паднат венците върху Исаия!“