"В последния ден на юли 2000 г. архимандрит Тимолаос кацна в града на скандала и се настани в суитата на Хилтън. Не ставаше дума за лукс, а за единствен възможен избор. Въпреки природните си красоти, туризмът в страната беше минимален. Останалите хотели всъщност представляваха мръсни ханове, свърталища на проституция, където освен физическата си неприкосновеност, човек рискуваше и здравето си. Защо обаче в суита, а не в обикновена единична стая? За да разполага с хол, в който да приема „професионалистите“.
Защото, разбира се, като официален пратеник на Патриаршията, Тимолаос никога не би се унижил да прекрачи прага на ранчото на Макриниоти или на имението на Волос. Бях поканен на срещата едва шест часа преди да започне. Тимолаос, естествено, желаеше посланика, но той беше в отпуск. А консулът беше в дълбок траур поради смъртта на съпругата си.
Кой оставаше? Секретарят на посолството. Разбира се, можех да се позова на пречка или открито да заявя, че Гърция няма причина нито да се намесва, нито дори да присъства – чрез мен – на подобно нещо. Бях обаче много млад и ентусиазиран дипломат, на първия си пост в чужбина.
Любопитството надделяваше над предпазливостта, а скуката – която от години ме е пропила – тогава все още ми беше непознато усещане."
бъдете първият, който остави коментар