От неподвижната вечност на архаичните статуи и мълчаливата им борба срещу разпадането, до Христос и светците на Теофан, гръцкият поглед формира безкрайността, преобразявайки всичко в уникално…

Нещо е чудото; нищото, което променя живота. Чудото на трансформацията, на което се покланяме и за което претендираме от наше име в изображенята. Не е достатъчно да празнуваме историческото събитие на възкресението; дължим постоянно да го осъществяваме, възстановявайки изображенията в себе си, загрявайки с второ пришествие нашето самотно съществуване.